Защо?
Ние сме против тази конкретна война, против империалистическите войни или против военните инвазии. Ние сме против всеки конфликт между държавите. Държавите са вредни за хората, техните конфликти са още по-вредни, а войните – продължението на конфликтите с унищожителни средства, са най-върховното зло, до което е достигало човечеството. Войната в Украйна е поредното проявление да това зло, което трябва да бъде изкоренено, заедно с държавите, които го създават.
Tова определя и начините ни за борба срещу злото – целите, средствата и аргументите на идейния фронт. Ние искаме не просто да прекратим тази война, да накажем агресора и да подкрепим жертвата, а да изобличим самата идея за война на страната на някоя държава. Не искаме от държавите да прекратят войната, защото знаем, че тя е в самата им същност – от прославянето на героите, до преклонението пред гробовете. От държавите искаме само едно – да изчезнат. Не искаме от хората да подкрепят нападнатата държава срещу нападащата, а само едно – да ги унищожат, за да няма повече нападения.
Кой?
Това е единствената същинска позиция „против войната“. Но я заемат нищожно малцинство от хората. За сметка на това имаме огромно мнозинство от две крещящи „против войната“ тълпи. Едните се борят „против войната“, като призовават цялата западна военна машина да бъде впрегната в подкрепа на уж по-слабата страна. Другите призовават „против войната“, за да оставим руската военна машина да прегази когото намери за добре. Вместо да видят в националните държави и техните интереси причините за войната, те спорят за това коя държава носи по-голяма вина и коя е по-справедливо да я спечели. За тях войната е спортен двубой, чиято цел е „добрите“ трябва да победят „лошите“, а пострадалите скоро биват изнасяни зад кадър, за да не провалят зрелището.
Зад кадър остават и голяма част от организаторите, които като лешояди разпределят залози по същото време, в което хора загиват по фронтовете, за каузата на единия или другия отбор.
Самоорганизации
Свидетели сме на поне две самоорганизирани инициативи, които опитаха да заемат принципна антивоенна позиция – „Храна, а не война“ и „Асамблея против войната“. Тяхното съществуване ни дава надежда, че може да се положи началото на по-мащабно движение, което да успее да постави пред българоезичното общество въпроса за унищожението на войната по принцип, а не просто за прекратяването на един определен военен конфликт. Но действията на такова потенциално движение тепърва трябва да бъдат предложени и анализирани, за да се види дали може да се постигне някакъв синхрон на усилията, или е обречено да остане хаотично и безплодно, каквото е било досега.
Предложения
Предлагаме определени насоки на работа в няколко направления, които не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно
Пропаганда
Войната е неоспоримо зло. Както отбелязахме, огромното мнозинство от хората са уж против нея. Но, ако искаме тази съпротива да дава реални плодове, а не да остава безплодна като крясъци в подкрепа на спортен отбор, трябва да подчертаваме неуморимо следните неща:
- Войната в Украйна е просто поредната война. Една национална държава воюва с друга за националните си интереси. Всеки опит за приписване на изключителност на която и да е от страните е подкрепа на войната по принцип.
- Жертва на войната са хората, а не държавите. Ако украинската държава оцелее в този конфликт, тя ще излезе от него много по-силна, защото жителите ѝ ще са мобилизирани в нейна защита. Същите онези, които плащат жестоката цена на войната. Жертва на своята държава са и руските хора, които затягат колани и погребват синове, в името на „националните интереси“.
- Убийците са точно толкова хора, колкото и жертвите. Всяка дехуманизация (нацификация или оркификация) на войниците от едната или другата страна, трябва да бъде отхвърляна като оправдаваща войната.
- Всяка защита на държавността и военщината е защита на насилието, без значение дали е увенчана с епитета фашизъм, нацизъм, расизъм, православна култура, цивилизация или демокрация.
Участие в антивоенни инициативи
Участието в нечия инициатива неизбежно води до загубване на същинската антивоенна позиция. Изглежда невъзможно да заглушим крясъците на огромното мнозинство, дори да викаме всички заедно. Опитите може да си заслужават, но трябва да се обмислят внимателно, а не да се хвърлят усилия в подкрепа на едната или другата страна във войната. Според нашите наблюдения, досега не е имало участие, което да изложи същински аргументи срещу войната.
Организиране на съпротива
Преди всичко, поради ограничения ни брой, всеки опит за демонстриране на масова подкрепа е обречен. Това не значи, че няма място за акции, чрез които да изразим позицията си – вероятно това е въпрос на изобретателност и изразни средства. Но трябва акциите да се правят така, че да не изискват масови усилия и да носят минимален риск за участниците – просто защото нямаме много от тях. И посланието да става кристално ясно, да не позволяваме да ни припишат подкрепа за една или друга държава.